***
Навярно на всеки от нас се е случило поне веднъж в училищитните си години да възнегодува срещу твърде теоретичния и суховат материал, поместен в учебниците. Но не сме ли се замисляли всички ние, че привидно най-ненужните теории са ни идвали на помощ в най-неочаквани моменти.
***
Стоях там раздвоена и недоумяваща, когато цялото ми същество осъзна, че няма от какво да се бои. Да преминеш вратата означаваше просто да преминеш от другата страна на оста. Явно целта на безбройните примери за действие изваждане не е само да бъдат тормозени милите първокласници. Всъщност май това е едно от най-полезните неща, които един землянин може да изучи в училище. Нима всеки от нас не е взимал стоки от количката си за пазар и не ги е връщал обратно по рафтовете? Може би не всеки път на правилното им място, но въпросът за правилното и неправилното е доста относителен, а в този момент нямах време за странични разсъждения...
Сякаш доловила мислите пред мен се появи една кола. Ако първият въпрос на читателя е „Луксозна ли беше?” ще отговоря, че ако най-евтината кола е направена от картон то пред мен стоеше една платняна кола.
***
Мисълта ми, обаче, не спираше да се връща към простичкия пример със супермаркета. Нима някой би си помислил, че това, че дадена стока не е в количката му, означава, че тя не съществува? Отрицанието не е състояние, а функция – математически, географски, философски. Мислите ми се блъскаха в главата, отделни факти, толкова далечни на пръв поглед, се свързваха с плашешта логичност. Колко мъдри са били древните хора, когато са изобразили отрицанието със знака тире и колко невероятно е как този смисъл се е запазил и до днес, но никой дори и не се замисля над него. Тирето – само една възможност, която понякога бележим с чертичката на успеха.
