31 ноември. Обикновен ден. Не много студен за сезона. Дори по-топъл от очакваното. Емануела щеше да си облече червената рокля. Беше я приготвила от вечерта, за да не губи време за това сутринта. Стана, наметна халата си и влезе в банята...

Не обичам завоите. Няма нищо по-ужасно от планинския път. Натискаш педала на газта, защото нямаш друг избор, трябва да преминеш отвъд планината, но същевременно те дебне завой след завой и никога не знаеш кой ще изскочи от отсрещната стр...

Всяко семейство е умалено копие на света, в който живеем, както всяка клетка е умалено копие на целия организъм. Семейството е клетка. То е същевременно клетка на света, в който живеем и самостоятелен организъм. Коя съм аз в моето семейс...

 
Вратата на кабинета се отвори и гласът на г-жа Дойчинова проехтя в коридора:
-         Следващият моля. Следващият кандидат да заповяда...

 
Тя е уникална! Тя е красива! Просто е съвършена! Тайнствена. – А бил ли си там? – А там? – А там? – А там ходил ли си? Да, чували сте тези фрази навсякъде. В кафето, на парти, докато чакате пред киното... Не е ...

Той е уникален. Всеки път успява да ме изненада. Всяко изживяване с него е единствено и неповторимо. Никога няма да ми омръзне. Имам чувството, че не мога да му се наситя. Липсва ми всеки път когато е далеч от мен. Спомням си с наслада з...

Малките мехурчета полека-лека започваха да забавят хода си под натиска на ледената обвивка. Скоро щяха съвсем да утихнат, а скрежната обвивка по стъклото щеше да ги обгърне в успокоителна прегръдка. Часовникът отброяваше последните минут...

 Чу се леко изпукване. Капаците на прозорците бяха подгизнали от продължителното им излагане на неблагоприятните климатични условия на това място. Мазилката беше избеляла от дясната си страна, защото тук дъждовете биеха винаги от запад. ...

-          Готова ли си?
-          Да. Само да си сложа малко гланц...Защо ме гледаш така?
-          Закъсняваме!

 Часът беше пет сутринта. На гарата цареше трескаво приготовление.
-          Прикачете още вагони!
-          Не може! Движим се с огромно закъснение! Будилниците на хората скоро ще звъннат и те ще се събудят!

 Платняната кола, която събира противоположностите
(Четвърта част на Водораслото, което се привлича от дупките)
                                                          

 Стоях там раздвоена и недоумяваща. Една част от мен изгаряше от нетърпение да премине от другата страна, но все още не бях намерила вход. А какво ако го намеря? Щях ли да се осмеля да премина от другата страна? В нищото...да потъна в не...