(Четвърта част на Водораслото, което се привлича от дупките)

 Стоях пред вратата и вътрешно се присмях на своята нерешителност и колебливост да премина от другата страна на вратата. Но, тъй като, в колата нямаше шофьор, очевидно трябваше да я карам сама, а така и не бях открила как да премина стената. Затова продължих да я изследвам. Милата ми сепия разбира се беше неотлъчно до мен и ми помагаше по всякакъв начин, правейки неща, на които не съм подозирала, че е способна. Въртеше се, подскачаше, преобръщаше се с главата надолу. Изглежда това животинче не познаваше ограничение на движенията си.

                                                                ***

Движение!!!

                                                                ***

И тогава изведнъж осъзнах, че малката ми сепия бе напълно способна да премине от другата страна, а странното ѝ поведение беше безгласен опит да ми обясни. Черната животинка притежаваше невероятен интелект, не по-малък от този на водораслото, а може би и много по-голям. За пореден път се бях поддала на лекомислието си и се бях оставила да вярвам на родителите си, че всичко се случва уж случайно и че сепията е само един обикновен бозайник. Сепията беше финалният кръг от изпитания. Отговорът на нейната загадка идваше да отключи истинската тайна на семейството ми. Разбира се, че никой не би държал къща на морето просто ей така. Тя беше ботафорна. Всичко, което се беше случило и бяхме преживели с моето семейство имаше далеч по-дълбок смисъл.

                                                               ***

А сепията искаше да ми покаже само едно – единственият начин да преодолеем границата между противоположностите е движението. Великата вселенска магия на движението; Единственото благодарение на което сме тук и ни има... Физически, философски.

                                                              ***

И тогава умората, натрупана от тежкия физически труд по къщата сякаш литна. Всички усилия, всички лишения, всичко, всичко имаше смисъл и си заслужаваше щом гърдите ми все още се движат.

                                                             ***

А къде ще ме отведе платняната кола, все още не зная...

Но знам, че тя никога няма да спре своя ход...

И кой знае...

Може би някой ден щях отново да срещна моя любим зеленушко...